Типажи на негативния вътрешен монолог

Хората са различни характери и съответно при всеки вътрешния монолог е различен. В психологията често се говори за подличности (още наименования се срещат като нашите различни страни, роли, архетипи). Всяка подличност има собствен глас в сложните фукции на съзнанието, паметта и сънищата. Тук ще разгледаме най-типичните изявени типажи при склонните към тревожност хора. Като цяло носим в себе си по нещо от всички тях и можем да степенуваме кой е най-силно изявен: Войнът, Критикът, Жертвата или Перфекционистът. Но също и според нашата осъзнатост и развитие може да сме ги заглушили чрез изява на по-позитивните архетипи (като например Детето, Мъдрецът, Творецът, Защитникът, Учителят и др).

Войнът (поражда тревожност)

Той е много силна подличност и си въобразява/ очаква най-лошия развой, плаши с фантазии за беда, провал, поддържа срама и страховете; винаги е бдителен, неспокоен, нащрек. Типичният му израз е „Ами ако“

Ами ако изпадна в паника?

Ами ако изгубя контрол?

Ами ако се изчервя пред хората!

Ами ако се разболея?!

Ами ако остана сам?

Ами ако нещо се случи с детето ми…

Критикът (понижава самооценката)

Това е съдникът в нас, който постоянно оценява действията и поведението ни, изтъква нашите грешки, недостатъци и ограничения. Освен, че ни порицава, много обича да ни сравнява с другите и то в тяхна полза. При силно изявен Вътрешен критик, съм забелязала, че хората толкова силно са се идентифицирали със слабостите, че изобщо не могат да оценят или назоват някое положително качество в себе си. Във вътрешния диалог/монолог може да символизира гласа на майка, баща, учител, някой който ни е критикувал или друг важен авторитет от детството.

Любими изрази:

Това е тъпо/ това беше грешка.

Kак можах…трябваше да…

Е не можах ли веднъж да се държа…/ да го направя като хората!

Виж еди кой си как …, а аз..

Нищо не е както трябва!

Перфекционистът (води до хроничен стрес и бърнаут)

Той прилича на Критика, но цели не толкова унижение и засрамване, колкото да ни подтиква да се представим по-добре. Той поражда тревожност като непрекъснато ни казва, че не е достатъчно, че трябва да даваме още от себе си, че може и по-добре, че всичко зависи от нас, да държим контрола и да ни харесват и одобряват другите. Перфекционистът е тази част от нас, която в стремежа към съвършенство не допуска грешки и неуспехи. За него другите не могат да се справят или са посредствени. Чувството му за ценност зависи от външни фактори като професионални постижения, чуждото благо, приемане или обич. Перфекционистът пренебрегва сигналите на тялото си, постоянно се юрка в преследване на цели и това води до стрес, изтощение и бърнаут. Неговият израз е трябва да. В крайна сметка това е един доста разговорен израз и всички го ползваме, но при Перфекционистът зарядъд зад „трябва да“ е не просто на минаваща мисъл или напомнянка, а на нещо задължително, спешно, непременно.

Трябва да успея на всяка цена!

Трябва да се старая повече!

Трябва да се представя добре пред колегите!

Трябва да съм мил и любезен!

Трябва да спортувам повече и да изглеждам по-добре…

Жертвата ( способства депресията)

Жертвата е онази част от нас, която се чувства безпомощна, непълноценна и отчаяна. Тя е убедена, че нищо не е наред поначало, че сте ощететени или увредени, не отбелязвате напредък. Винаги вижда непреодолими препятствия и е убедена, че нищо никога няма да се промени. Всички знаем как този типаж се оплаква, мрънка, съжалява и се самосъжалява. Затова жертвите са хем склонни, хем сами увеличават депресивността си. При тях често има разминаване между думи и действия – говорят че са опитали или направили, но нищо не действа, не помага. Реално всъщност те действат малко и ограничено или изобщо, но представата им е изкривена и го представят като голямо усилие. Типичният изказ е:“ Не мога/ Никога няма да…/Няма смисъл

Опитах всичко, нищо не помага!

Преди време можеше и да стане, твърде късно е вече…

Няма смисъл да опитвам повече…

Още информация и как се проявява може да прочетете в Тревожността и негативния вътрешен монолог – част 1.

Упражнение за саморефлексия:

Каква роля има всяка подличност във вашето мислене, чувства и поведение?

Коя е най-силно изявена и влияе най-силно коя най-слабо? Може да оцените за себе си всеки типаж по този начин:

изобщо 1 …2…3…4…5…6…7 много

Помислете кои са вашите типични мисли и изкази на вътрешния монолог и съответно кой типаж говори? Запишете какво най-често си казвате в тези области от живота?

Работа (на работното място, в училище или другъде където трябва да се представяте)

Лични взаимоотношения ( с партньора, родителите, децата, приятелите)

Здравословно състояние (като цяло, в случаи на заболяване, при поява на симптоми)

Актуални, специфични или трудни ситуации

Как да се справим ?

Много добър начин е да противодействаме с позитивни подкрепящи твърдения. Тъй като това не ни идва автоматично и е необходимо известно усърдие, писане и репетиране, докато го развием като нов навик и сменим негативната си програма. Едмънд Борн предлага тези въпроси, с които да разклатим негативните мисли и твърдения. Може да си задаваме един или няколко от тях за поверка и изследване, след което да запишем ново коригирано твърдение.

Какви са доказателствата за това?
Винаги ли е вярно това?
Вярно ли е било в миналото?
Това абсолютна истина ли е?
Какви са шансовете това да се случи наистина?
Имам ли цялостен поглед върху ситуацията?
Напълно обективен ли съм?

Ето един пример с Перфекционистът:

Твърдение: Трябва да се въздържам пред родителите ми. Никога няма да одобрят, че се разделям с жена ми и ще бъда опустошен.

Въпроси за проверка: Обективен ли съм? Истина ли е, че цялото ми благополучие зависи от одобрението на родителите ми? Отговор: Не, не зависи. Има и други хора, които са важни за мен и ме подкрепят.

Контратвърдение: Продължавам живота и отношенията си, както аз избирам и е най-добре за мен. Може да ме опустоши само това да продължа да се пренебрегвам заради другите.

Правилно съставяне на контратвърдения:

Без отрицания
Сегашно време
Първо лице (Аз)
Изразяват не само позитивен и завършен краен резултат, но и процес или опит, за да не звучат преувеличено или невярно: Уча се да…

Избирам да…

Започвам да;

Мога да,

Искам да…

Опитвам да…

Примери:

Войн

Вместо „Ами ако…“: И какво от това; Мога да се справя; Знам, че и това ще мине; Имам сили да изтърпя малко дискомфорт; Свиквам все повече; опитвам по нов начин.

Критик

Вместо омаловажаване: Приемам се какъвто съм; Добър съм във…; Умея да…; Правя/опитвам най-доброто, което мога.

Перфекционист

Вместо изискване: Позволено е да се греши; Достатъчно е; Това е нещо, от което се уча; Сега мога да спра; Грижа се за тялото и му давам почивка; Моите чувства и нужди са важни.

Жертва

Вместо отчаяние: Напредвам стъпка по стъпка; Правя малки промени всеки ден; Никога не е късно; Винаги мога да опитам; Имам желание да си помогна; Имам нужда от…; Аз нося отговорност за чувствата и реакциите си.

В заключение

В крайна сметка, каквото и да си казваме, докато усвоим този ‘нов език’ е важно не толкова правилното съдържание, а отношението, начинът по-който се отнасяме към себе си – да е с нежност, приемане, състрадание, позволение, подкрепа…вместо критика, недоволство, обвинение, поправка.

Понякога подличностите са дълбоко вкоренени, имаме много блокажи и ограничения и е наистина трудно. Наблюдавам, че някои хора напълно блокират и изобщо не могат да си кажат нещо щадящо. Тогава става въпрос за добре вкоренени програми (формирани още от детсвото и възпитанието) и самопомощта не е достатъчна. Необходима е подкрепа от специалист, както и комплексен терапевтичен подход. В Праймъл терапията (насочена към преодоляване на травми, ограничения и блокажи от миналото) разглеждаме от къде точно идват тези дълбоко залегнали модели и как да ги преодолеем чрез когнитивни и психотелесни упражнения.

Усилията си струват най-вече, защото променяйки начина си на мислене и отношение към себе си и ситуациите, преобръщаме и емоционалното си състояние. Т.е. най-сетне можем да се почувстваме добре, по-леки, свободни, уверени, доволни.

Статията е базирана на личен опит и наблюдения, както и препоръките на Едмънд Борн в книгата: Наръчник за справяне с тревожността и фобиите.