Детето е на първо място
Малките деца са всепривличащи. Те естествено привличат вниманието на възрастните към себе си. Те се привързват, за да оцелеят и имат нужда от постоянно присъствие на родител или друг възрастен наоколо, грижа, помощ и подкрепа, игра, забавление, учене и опознаване и т.н. Родителят се отдава напълно и е там безусловно. Нищо друго на света не е предизвиквало такава любов и умиление, никой друг не е така привлекателен със своята невинност, чистота, красота, непринуденост. И разбира се, задейства се желанието да предпазваме това създание от хора, болести, места, влияния… Всичко това си е нормално, само че много лесно слагаме детето на първо място и това чупи баланса на даване и получаване между родителите (виж повече в част 2) . Според теорията на семейните констелации мъжът и жената са се срещнали и избрали първи, детето се е появило след това. Следователно по закона за реда, тяхната връзка е с приоритет пред детето. Това означава, че влаганата енергия един към друг трябва да е малко повече отколкото към детето. Това може да звучи нелепо, неразбираемо и радикално на много хора и е факт че повечето живеем по обратния начин. Детето е на първо място! Само че се броят на пръсти вече, тези на които връзката им оцелява. Разпадането на бракове и семейства е като епидемия. Следователно е добре да си дадем сметка за това и да опитаме по нов начин. Какво на практика означава да поставим себе си и връзката пред детето. В никакъв случай не означава да не се грижим за него със всичките му постоянни нужди. Грижим се, но се стараем да не оставаме само в инерцията на ролята „мама“ и „тате“, а да създаваме, инициираме и планираме възможности, време и ситуации да влизаме и в други роли, дейности и преживявания, като например:
- Да се грижим за здравето и външния си вид
- Да излизаме заедно на разходки извън дома
- Да разменяме домашните битови дейности и грижите за детето
- Да излизаме сами двамата без дете
- Да излизаме с приятели и на развлекателни дейности
- Всеки да има време сам за себе си
- Детето да не спи между родителите, може от страната на майката или бащата
- Да имаме лични и семейни ритуали
- Ако можем да избираме – работа, която не ни разделя за дълги периоди
- Да намалим онлайн и телефонното общуване за сметка на живото
- Когато детето спи – да не гледаме телевизия и телефоните си, а да разговаряме, включително за теми по интереси, които не касаят непременно работа, задачи и ангажименти от бита.
Няма време за нищо и няма кой да ми помага
Основният проблем, когато имаме деца – няма време. Всичко това описано горе звучи супер, но с малко дете няма как, биха си казали доста хора. Това безспорно е така и за семейства, които нямат на разположение баби и други помощници наистина е голямо предизвикателство. Има обаче един момент, свързан с нашия свръх контрол над децата – страхувам се да ги оставя, нямам доверие, че други могат да ги гледат добре, твърде много възражения и критика как ги гледат бабите и че едва ли не ще ги развалят. Толкова са различни времената днес – в моето детство постоянно ни оставяха при съседите и децата на съседите идваха у нас. Ей така спонтанно и без хиляди уговорки. Отива майката до магазина или до детската кухня, вън вали – хайде ще ме изчакате при леля Гани. Чао.
Да естествено днес времената са други. И аз не звъня на съседите да им оставя детето за малко. Ако наистина сте притиснати с времето и нямате подкрепа има две посоки, в които ви каня да помислите.
1) Креативност и гъвкавост
Ако нямате отмяна в гледането на детето, а имате желание да се погрижите за себе си –вместо напълно да се лишавате от грижа за себе си, включвайте го повече, в неща които обичате. Вземете го на спорт с вас, правете йога/ упражнения и се борете на пода, те винаги харесват това; отидете с приятелки на кафе или заведение с детски кът, вместо да се изолирате само сама. Аз обичам да рисувам. Разпилявам материали на пода и сина ми експериментира. Естествено рисуването не е както когато съм сама, но е нещо. Когато съм уморена и искам да си почина или говоря спокойно по телефона, отиваме на плажа (зимата включително), защото синът ми най-дълго може да се занимава сам на пясъка. Съответно съм най-малко ангажирана. Когато беше бебе с мъжа ми го слагахме на раница на гърба и карахме заедно колела, сега го слагаме на специална седалка за колела. А ето и няколко неща, които съм виждала и истински ме вдъхновиха: пример за креативни, гъвкави и надъхани хора – майка прави йога на тревата в морската градина, до нея на шарена сянка е количка с малко спящо бебе; майка кара ролери, бутайки детето в количката отпред; дядо тича по морската алея, бутайки бебешка количка – засичах го редовно.
2) Мога ли да казвам НЕ
Много често хора, които са дългосрочно преуморени и претоварени изпитват затруднения или направо изобщо не могат да отказват, да поискат помощ, да признаят слабост, да пазят границите си и да се самосъхраняват. Склонни са да поемат свръх ангажименти, да се нагърбват с всичко, да помагат и дават на другите, а себе си винаги оставят на заден план. Често това е неосъзнато, а дори и да го съзнават, по-скоро ще си негодуват вътрешно, ще си мълчат и тъгуват, ще са неудовлетворени или ще мрънкат, мъмрят, обвиняват, натякват колко и какво правят. Ако се разпознавате изцяло или частично – облекчението за вас ще се случи, когато се научите да казвате НЕ и гласно да завявате нуждите и очакванията си. Ключовите въпроси ако това важи за вас са:
- На кого (хора) и на какво (дейности, навици, работа, места) имам да кажа НЕ?
- И какво означава да кажа ДА на себе си?
Развалят ми детето
Прави ми впечатление, че все повече майки имат възражения към бабата/дядото/ свекървата/ лелята, а дори и към бащата и се опитват да ограничават срещите на детето с тях. Същевременно оставят малки деца (под 3г) сами пред телевизор или друга медия, за да могат да си свършат нещо. За едно дете до 3г възраст всички екрани са в ущърб на развитието. Това е най-мекият начин по-който се сещам да го кажа. Живият контакт, свободното движение (извън столчета, шезлонги и тем подобни), както и досег до различни хора е крайно необходим за развитието. В този период всички специалисти говорят и наблюдават т.нар. психомоторно развитие (развитие и учене чрез движение и обмен с възрастен). Това е важно взаимодействие и учене, че има и други освен мама – които могат да ми дадат храна, да играят с мен, да ме утешат, приспят, да ми показват света, да ми дадат или откажат нещо и аз да го искам, да се отстоявам. Различните роднини и приятели спомагат да се развиват и добавят качества, които родителят няма или са му по-слаби страни. Много по-често чувам страховете, че ще ми развалят детето. Третирам го като собственост. Душата идва не само при родителите, но при по-широкото семейство, тя принадлежи към рода и има право да е свързана. И никой не може да развали детето ако то има силна връзка с майката и бащата. Силната връзка се развива чрез играта заедно. Ако аз имам качествено време с моето дете и играя, присъствам отдавам се напълно – понякога само са 15 минути на ден, друг път повече – се развива специална, автентична връзка. Тогава детето естествено попива умения, ценности и качества. И това, че някой ще го „разглези“ или ще му даде бонбон вместо мюсли – ще бъде капка в морето.
По отношение на екраните съм чувала – ама как, детето учи, има образователни песнички, анимации, само учи и казва думи на английски. Ще трябва да напиша отделна статия за това, тук само маркирам негативните въздействия на екраните и анимацията: свръх аудио-визуална стимулация, която води до потъване в образи, омайване, зашеметяване; пасивност на тялото; еднопосочност – от екрана към детето – няма обмен, има само приемане.
Моето вътрешно дете
Когато човек има деца рано или късно ще изскочат нашите собствени теми от детството – как съм отглеждан, как ме възпитаваха, какво имах, какво нямах, от какво се нуждаех, какво ми липсваше и т.н. Съответно ще компенсираме като свръх снабдяваме своето дете или ще го превърнем в своя проект. Един вид ние да се докажем като по-добрият родител, който аз нямах. Понякога боледуването или други трудни предизвикателства с децата само външно изглежда, че са свързани само с тях. Реално са част от много по-дълбоки наши лични теми и родови модели. В тази връзка изключително много помагат Семейните констелации и Праймъл терапия – лекуване на травми от детството при възрастни.
В обобщение на писаното дотук – ако родителите се грижат за себе си и връзката си – детето автоматично винаги е добре. Децата са пряко свързани с вътрешния ни свят и усещат, както спокойствието ни, така и товара и тревогите ни. И още повече – искат да ни спасят; подсъзнателно поемат, нагърбват се с нашия товар. Ако родителите влагат всичката енергия и усилия предимно в детето и работата, връзката им няма как автоматично да е добре.
Повече по темата трудности в партньорските отношения прочетете и в Част 1-пречки, свързани с мен самия и Част 2 – пречки, които нарушават връзката.