Когато човекът се роди, той е нежен и слаб; когато умре, той е твърд и скован. Когато нещата и растенията са живи, те са меки и нежни; когато са мъртви, те са чупливи и сухи. Затова твърдостта и сковаността са спътници на смъртта, а мекотата и нежността са спътници на живота.
~Лао Дзъ
В тази статия споделям с вас какви теми и предизвикателства в живота ни обикновено са свързани с детството и аспекта на детето в нас; някои подаръци и прозрения от моя терапевтичен процес; за същността на този тип работа; как можете да преживеете това за себе си и възможни ползи и промени.
Ех това личностно развитие…ами същностното развитие?!
Всичко даваме и правим за децата си. Това са правили нашите баби и дядовци, нашите родители и ние като родители. Сега в нашите времена вече фокуса се обръща и към себе си – какво правим и даваме на себе си, как се развиваме личностно, интелектуално, духовно…
По темата за себе си – какво всъщност правим и даваме на детето в нас? Чували сме, знаем, че го има. Но реално какво представлява това ‘вътрешно дете’? Срещал ли съм го, приятели ли сме, какво носи, на какво се радва, какво го е наранило, как е свързано с живота ми сега и всичко, което ми се случва? Наистина е много свързано и то с много повече неща, отколкото можем да си представим! Може би това звучи твърде психологично или за някои от вас преувеличено.
Тук не пиша за тежки травми и психотични заболявания. Тук пиша за нас ‘здравите’ хора, които сме обзети от стремежа да се усъвършенстваме и развиваме. Ходим на всякакви курсове, терапии, коучинг, ритрийти, медитации, констелации, йога, дишания и т.н. Аз подкрепям всички тези практики, защото самата аз ги прилагам и организирам събития с тях. Истината е обаче, че някои от тях докосват само личността ни, егото и обусловения образ, който сме изградили. И въпреки безкрайните посещения, някои от нас никога не са се срещали със Същността си, с детето. И при мен беше нещо подобно. Но това се промени след участието и обучението ми за праймъл терапевт. Този процес не е безкрайна дългогодишна терапия с незнаен резултат. Той е много точен, фиксиран във времето и структуриран. Наричат го още ‘да се родиш повторно’, ‘първична терапия (primal)’, ‘връщане към същността’. Тук може да видите опции за лична работа или участие в група.
Моите подаръци от процеса
Най-хубавото за мен е чувството за спокойствие и доверие в живота, въпреки неизвестното. Сякаш всичко се подреди, стана леко, плътно, смислено… за разлика от временното, променливото, приливите и отливите, свелината и тъмнината преди това. Със сигурност дойде голям прилив на творческа енергия и успях да организирам и осъществя, неща които отлагах с години в работен и личен план. Изключително облекчение ми донесе осъзнаването на ролята на ‘отличничката’ и ‘доброто дете’ – образи, които изглеждат добре отвън, но носят голямо вътрешно напрежение, контрол и прикрит гняв. Гняв, който понякога избухва навън и скапва всичко, но системно ни разяжда и разболява отвътре. Може би именно освобождаването на този гняв по здравословен начин в сигурна среда доведе до описаната по-горе лекота. Със сигурност намаляха и почти изчезнаха страхове за бъдещето, свръх контрол над хората и ситуациите и постоянният апетит за сладко и какво ли не. Да, първичната терапия се отразява благоприятно на фигурата, доказано е и споделено и от други хора.
В професионален план станах много по-осъзната, присъстваща и ‘прозрачна’ към клиентите си. Прозрачна означава да не пренасяш свои проблеми, да не се идентифицираш с техните. Много по-дълбоко е разбирането ми за произхода и естеството на техните предизвикателства и също огромната вяра, че ресурса за справяне е в тях самите.
Предизвикателства на ‘възрастния Аз‘, свързани с ‘детския Аз’ и родителите
Изреждам темите, които аз най-често срещам: предизвикателни партньорски отношения; трудни отношения с рожденото семейство; проблеми със собствените деца; апатия, депресивност, липса на смисъл; липса на ориентация, посока; работа, честа смяна на работа, партньори, място за живеене без чувство за трайност и радост; потиснатост, затваряне, липса на енергия; чест емоционален сриф, паник атаки, страхове и др. Списъкът не е изчерпателен, включва по-скоро мои наблюдения. Нека не забравяме, че тези проблеми се дължат и на други причини. Важното е, че понякога сме направили какво ли не, за да разрешим или променим тези други неща, но ефекта е слаб или непостоянен. Тогава вероятно става въпрос за проблем, коренящ се в детските години (от раждане до около 10г.).
Какво представлява Вътрешното дете според Запада и Изтока?
В своята книга ‘Да се родиш повторно’, авторите Премарта и Сваруп казват: Детето в нас продължава да е живо и обясняват чудесно източния и западния подход към тази важна тема, както и своя интегриращ метод, който стъпва и на двете традиции.
В западната психологична традиция от Фройд нататък ‘Детето в нас продължава да е живо’ означава, че всички неразрешени проблеми от ранното ни детство играят съществена роля в начина, по който се държим, чувстваме и създаваме връзки днес. Родителското обуславяне има голямо въздействие върху всяко дете. Според авторите ‘обуславяне’ означава: „Какви са условията, които трябва да изпълня, за да получа любовта и вниманието, от които толкова много се нуждая, за да порасна, да се почувствам видян, да бъда нахранен, оценен и добре дошъл?“ Някои от тези условия се предават чрез правилата и вярванията на родителите. Но също така, детето е повлияно от настроения, поведения и нагласи, които самите родители не осъзнават. Например като възрастни ние може наистина да искаме да кажем ‘Не’ на някого или нещо, но ранният отпечатък от начина по който нашето ‘Не’ е било наказвано или неуважено, ни пречи да го заявим без вина или съмнения в себе си. Под личностния и социалния образ на възрастния, често наричан ‘маска’ се намира нашата първична болка; потиснати чувства, които влияят на живота ни. Това ни кара постоянно да сме под напрежение и да живвем от мястото на напън, усилие, преследване. Според Премарта и Сваруп, когато работим с първичната болка, осъзнаем я, помогнем й да се освободи и излекува, ние можем да се осводим от това усилие. Не бива да бъркаме, че все едно повече няма да полагаме усилия. Напротив, ще полагаме, но енергията ни ще е силна и цялостна и ще можем да я насочим към каузи, проекти, дела, семейството, вместо към това „да не се разпадна“ или „уж за личностно развитие, но в един момент пак съм сринат“.
В източната духовна традиция от Буда нататък живото дете в нас означава, че сме родени с качествата движение, любопитство, присъствие, индивидуалност, които са съществени за търсенето. Тези качества са все още в нас, в очакване да бъдат открити отново. В повечето духовни традиции е вплетен израза „Да станем отново дете“ като добрата посока към която да се стремим. Като бебета всички ние започваме с усещането за свързаност. Няма отделеност от света, няма разделяне на добро и лошо, няма очакване. Ние просто СМЕ. Ние сме невинност, откритост, достъпност с огромен потенциал. В източния път именно тази невинност е много ценна. Като деца ние често я губим, за да се научим как се правят нещата в света на ‘големите’. В хода на този процес обаче забравяме себе си. Следователно да си върнем себе си, означава да си върнем невинността. Невинността не е нито концептуална, нито аналитична, тя не е в ума. Това е състояние на съществуване, усещане за присъствие, разширеност и пространство, на позволение и бъдене, на истина и СЪЩНОСТ.
В суфи традицията, представена от Алмаас и Мукадам, оригиналната цялост и пълнота, с която сме родени, също се нарича „същност“. По автентичен поетичен начин тези автори илюстрират как различните аспекти на същността се изгубват при етапите на развитие на детето. Те обясняват, че това се дължи най-вече на факта, че наште родители не ценят или не признават тези аспекти дори в самите сеебе си. Първичното доверие на детето се заменя с пресметливост и условия, първичната сила се заменя с усилие. Получаваме дупки в текстурата на съществото си и се опитваме да ги запълим с един ‘Аз’, изплетен от его, компенсации, надежди и мечти (които често дори не са истинските и невинни мечти на детето, те често са забравени).
Как можем да променим това? Сами е трудно и почти невъзможно бих казала. В защитена среда (като индивидуален процес или в група) с опитен водещ-терапевт се изправяме пред тези дупки. Виждаме ги, признаваме ги, преживяваме отново фалша с който сме ги запълнили, за да може да го видим отстрани и да се освободим от него. Това ни помага да станем отново възприемчиви, за да може същността ни да потече към нас и първичната пълнота да се върне.
Изтокът и Западът като приятели…
Цитирам дословно авторите на ‘Да се родиш повторно’: „През последните 20-30 години старото разделение между Изтока и Запада започна да се разпада. Може би това се случва заради скуката и депресията, които са проникнали в богатия Запад или защото Изтокът не е доволен от своя фатализъм. Или защото сега има по-голям достъп до информация и от двете страни. Каквато и да е причината, разделението вече не е толкова отчетливо. Сприятеляването между източното и западнато води до въвеждането на медитация в терапията и медитацията като терапия. С това е експериментирал учителят Ошо. Той е стигнал до прозрението, че западният ум с всичките му обусловености, амбиции и компенсации е един твърд орех: не е лесно да седиш в пасивна медитация и да наблюдаваш, докато си твърд, скован, в търсене на сигурност, напрегнат, уплашен и не се доверяваш. Зад тези първични стратегии има някаква първична болка, гняв или рана, които е нужно да изплуват на повърхността, да бъдат признати, изразени и разтворени. Този метод не може да ни помогне да се справим с потискането и отричането. Затова той развива и въвежда много успешни активни медитации, катарзисни методи и техники за емоционално освобождаване, които водят до усещане за лекота, пространство, отпускане, омекотяване. Само от такова състояние и в среда на подкрепа, ние можем да се върнем отново любовта и първичната си природа“.
Ползи…или как може да ти помогне този процес?
Да се обобщят ползите по някакъв начин е унифициране на този изключително богат и индивидуален процес. Но все пак той би могъл да ти е полезен за това:
~Да се отвориш за любовта и живота;
~Да се освободиш от блокажи и страхове, които стоят на пътя на изразяването ти;
~Да направиш връзкатa с твоето вътрешно дете жива – това разгръща творческата енергия и потенциал;
~Да излекуваш преживявания и емоционални рани от детството по един щадящ и ресурсен начин;
~Да натрупаш нови прозрения за себе си, сила и вдъхновение;
~Да бъдеш добър или още по-добър родител.