Тези дни си мислех, че март месец е хубав заради Баба Марта, 3 март, 8 март (а за мен и заради рождения ми ден на 5 март). В пространството се носят енергия, цвят, ведрина и почивка. Но ако ги нямаше, може би щеше да е един такъв, хммм…затоплящо прикрит зад Пролетта, но още пошляпващ с изненадващи студове, потънал в работа и задължения… Точно такъв прикрит, пошляпващ и изключително зает е нашият Вътрешен критик. Всички го имаме, просто при едни е по-гласовит и активен, а при други по-малко. Предлагам да използваме този месец, за да го извадим малко наяве пред себе си и да го изследваме. Ооо, бъдете сигурни, че той хич не харесва това и ще се покрие още повече, дори с риск да млъкне, за да не го чуете и видите.
Вътрешният критик е сбор от негативни послания, които сме възприели отвън и които сега носим като наши собствени и ги проектираме към себе си и другите. С възрастта критиката му обикновено се засилва и ни носи чувство за малоценност, себеомраза, вина, недоверие, усещане, че не заслужаваме, че не можем. Или пък е много или изцяло насочен към другите. Той/тя е гений на недоволството, посочването на грешки, недостатъци, несъвършенства и т.н. В който и образ да го разпознаете, той се е формирал обикновено, защото в миналото (обикновено като деца) е трябвало да бъдем перфектни за пред другите. Това е наложило постоянно да си поставяме високи цели и критерии. Те често са за сметка на истинските ни нужди или тези на другите. Тоест ставаме нечувствителни към себе си и/или другите и се опитваме да наваксаме с действия, ангажименти и постижения или изискваме такива от околните, често най-близките.
И така, добрата новина е, че това не сме ние на сто процента. Това е само част от нас – критикът. Но в нас има и още – същност, потенциал, вътрешен водач. Освен това, често се оказва, че критикът също ни служи. Може да ни предпазва от нещо, за което сме особено уязвими, нещо болезнено, потиснато и т.н.
Ако ви заинтригувах и бихте се позанимавали с вашия критик, то като заначало най-полезно е да го онагледим. Той най-често е познат като глас, но не и като форма или образ, все едно е безличен. Е, нека го персонализираме малко. Предлагам практика, която аз самата съм правила. Рисунката е моят личен Критик – Незабравка.
