Ние сме неделима част от семейството си. Няма как напълно да се откъснем от рожденото си семейство  и да сме различни и щастливи. Разбира се, че търсим как да се откъснем от вредни модели, вярвания и навици и това е добре. Но връзката с корените, предците е съществена и ние трябва да поддържаме жива и съзнателна. Илюзия е да мислим, че се развиваме духовно, напредваме, успяваме ако имаме лоши отношения в семейството. Същностното ни развитие се случва тогава, когато намерим истинското себе си и неговото място сред цялото и по-голямото. Аз имам място в семейството. Семейството има място в общността.  Общностите имат място в творението. Всичко е свързано.

И тъй като е декември, месецът на семейните празници реших да завършим с поглед върху себе си и семейството. Следващите две практики са полезни независимо дали имаме по-трудни и дистанцирани или близки и хармонични отношения.

1. Крушата не пада по далеч…

(упражнение за размисъл с писане)

В твоя дневник или тетрадка, отговори на тези въпроси като спазиш последователността им:

По какво приличам на своята майка?

По какво приличам на своя баща?

Какво искам да запазя в себе си от моята майка и баща?

Какво отхвърлям, не приемам, не понасям в моите родители?

Какви мои очаквания, претенции и условия ми пречат да приемам повече родителите си? Проявявам ли тези очаквания/условия и в други сфери и взаимоотношения?  Ако ги нямах какво би било различно?

Ако искаме да променим нещо, което не харесваме, но и ние сме наследили, то първо е необходимо да го признаем и приемем – за себе си и за другия (родителя). Само приемането може да ни освободи и даде възможност да изберем друго за себе си. Ако сме в енергията на бунтуване, отхвърляне, критика, то само се заключваме още повече в омагьосания кръг и самите ние не се променяме положително.

 

2. Семеен портрет метафора

Избери символи – предмети, които да изобразяват или представляват хората от твоето семейство. Включи себе си,  членове от настоящото, както и хора от рожденото ви семейство. Може да включиш и хора, които вече са си отишли от семейството или не присъстват физически.

Целта е да ги събереш и организираш в цялостна композиция. Не търси непременно креативна или естетическа стойност, а избирай и подреждай, така както ги чувстваш и виждаш един спрямо друг и спрямо себе си. Покажи истината.

Обърни внимание на избора на предмети. Как ги търсиш, къде, забавляваш ли се или има други чувства? Чий символ е по-голям, и чий символ – по-малък? Какво говорят символите, които сте избраш?

Средата, в която ги аранжираш също е много важна.

Къде решаваш да ги поставиш? Защо? Как са разположени един спрямо друг? Какво виждаш в тази картина/подредба?

Има ли нещо, което би искал да промениш? Ако даден елемент от композицията натоварва с отрицателни емоции, той може да бъде „поправен”, преместен така както искаш? Как е ако го направиш?

Накрая разгледай цялата постановка внимателно. Какво ти прави впечатление най-силно? Какво заглавие би поставил?

За какво и на кого си благодарен?

По желание направи фотография и запази композицията известно време.

Share to...