Драма триъгълникът или още известен като Триъгълник на Карпман, е разработен от психиатъра Стивън Карпман в началото на 70те години на 20 век. Триъгълникът е много полезен инструмент за дефиниране на моделите на взаимодействие, в които попадат партньорите и семейните двойки.
Триъгълникът представя връзката между двама човека. Жертвата, Спасителят и Преследвачът са различни роли, които двамата човека често несъзнателно заемат, а не са самите хора. Ролите са неравнопоставени и се блокират една друга; винаги единият е отгоре и има повече мощ, а другия е отдолу и е по-слаб. Връзката се върти в порочен кръг по следния начин:
Човекът в ролята на Спасителя е този, който е силен и държи контрола като ‚доброто момче/момиче‘. Той е възприел себе си, като този, който непременно трябва да помага на партньора си. Понякога се чувства претоварен от това, че всичко е на неговата глава, обикновено има план и препоръки, които точно трябва да се следват от другия, за да се оправят нещата (според Спасителя). Много често двойките започват своите взаимоотншения със следната динамика: Спасителят има често несъзнателната нагласа, че е силен, добър и ще помага, а Жертвата – че е по-слаба, не може да се справя и има нужда от помощ. Така в началото всичко е наред и има баланс – Спасителят се чувства нужен, важен и отговрен, а Жертвата има някой, който да се грижи за нея. Тези роли се заемат спонтанно в следствие на жизнената предситория на партньорите – изхода от предишна връзка или друга ситуация в живота. Дори и да не са започнали връзката така, след време, в следствие на събития, предизвикателства и трудности – двамата могат да влязат в тези роли. Нещата са наред докато не се случи някои от следните варианти.
- Спасителят се уморява да спасява и да прави всичко, писва му. Чувства, че сякаш е поел всичките отговорности, а жертвата е твърде пасивна, не прави нищо, не получава в замяна благодарност или позитивна оценка. Спасителят става сърдит и възмутен и хоп – влиза в другата роля – на Преследвача. Започва да ‚дудне‘ за всичко и често за дребни неща (прането, боклука, пазаруването) или пък прави драстично различни неща като например – харчене на пари само за себе си, тайни удоволствия, излиза с компании или изневерява. Зад това поведение и прикрит гняв има силно чувство, че това не е честно и индиректно комуникираното послание е „не мога повече, защо другия не поеме отговорност, защо не се научи, защо не разбере…, защо не оценява.“
Това съответно плаши Жертвата и тя преминава в друга позиия – тя самата става Спасител и се опитва да оправи и успокои нещата. Извинява се, казва, че не е знаел как другия се чувства, че оценява всичко, че ще се промени. Тогава Преследвача започва да се чувства виновен за това, което е казал или направил и отново сменя ролята си – сега той става жертва и се депресира. След известно време заемат отново началните си позиции. - Втория вариант, който понякога се случва е, когато Жертвата се умори да бъде жертва. Тя се уморва от това да бъде водена, командвана, да й казват какво да прави или че ако другия не е казал е нямало да направи нещо. Рано или късно на жертвата й писва и влиза в друга роля – на Преследвач. Той също става гневен и се хваща за всичко, което може да посочи като грешка и недостатък на другия. Гласно неизказаното полание обикновено е: „Защо не ме оставиш намира? Стига контролира живота ми! Аз мога да се спрявя.“ Спасителят усеща това и влиза в ролята на жертвата и си казва вътрешно: „Ето всеки път който искам дапомогна, виж какво ми се случва“. Преследвачът бързо се чувства зле в тази роля и съжалява за това, което е казал или направил и отново става спасителя, който съжалява, бил е стресиран и иска да оправи нещата. Това отново връща двойката в началните роли на порочния кръг.
Предпоставки за попадане в ролите на Драма Триъгълника
Робърт Таиби казва, че всеки сменя временно ролите в триъгълника, но има една, която му е по-присъща и комфортна и търси да се върне в нея. Това е свързано с личността, с детството, начина на отглеждане и израстване и какви умения за спавяне с трудности е усвоил човека.
Спасителят
Спасителят например, често е бил само дете, най-голямото дете или е израстнал в хаотично семейство. Той не е имал много препятствия между себе си и родителите и отрано е научил, че може да избягва конфликтите като се държи добре и прави това, което му казват – родителите и учителите и не се въвлича в проблемни ситуации. Чувствителен е, разпознава емоциите на другите и влага много енергия, за да наблюдава обстановката и да бъде нащрек какво искат хората около него, за да може да го изпълни. Главата му обикновено е пълна с ‚трябва‘ и условия. Той заема позицията „Аз съм щастлив, ако ти си щастлив и ти задължително трябва да си щастлив“.
Но ако това е работело при детето, при възрастния е по-различно. Светът е по-голям и няма само двама-трима, а много повече хора, които ‚трябва‘ да обгрижва. Сега е разкъсван между шефа, семейството, родителите, децата, приятели и т.н които той ‚трябва да обгрижи‘ и съответно се преуморява и стресира. Най-трудно му е да разбере той самия какво иска. Толкова време е бил насочен навън, към другите, към правила и задължения, че му е трудно да чуе собствения си глас, чувства и желания и се чувства спрял или зациклил. Постоянно се притеснява дали взема правилното решение, да не обиди или нарани някого. Спасителят не може да изразява гнева си и да се справя с конфликти, поради което ги избягва. В даден момент е натрупал толкова много, че избухва. Избухването също му е нетипично и некомфортно и изпитва вина – съответно отново иска да влезе в добрата роля и да ‚спаси‘ положението.
Жертавата
Жертвата обикновено е била най-малкото дете в семейството и е била свръх протектирана от родители и роднини. Това, което й е липсвало в ранните години е да развие увереност, която е в резултат на това, че и сам можеш да се справяш с някои проблеми. Като възрастен, често този човек изпитва несигурност, неудобство, немощ, тревога и за да се справи с това и почувства по-добре, му е нужен спасител.
Преследвачът
Преследвачът е ‚лошият‘ близнак на Спасителя. Ако Спасителят контролира като е добър и мил, Преследвачът е ядосан, критичен, обвиняващ, обиждащ. Някой двойки стартират драма триъгълника и от тази комбинация – Жертва и Преследвач, следвайки модели и роли от детството. Преследвачът е научил, че на всяка цена трябва да победи и да не показва страх или уязвимост. Затова използва силови методи. Трайното заемане на тази роля като възрастен се свързва с поведение, възприето от единия родител, който също е бил в тази роля.
Типичен проблем, които имат Спасителят и Жертвата е, че и двамата очакват четене на мислите, т.е не изразяват гласно какво искат и какво се случва с тях вътрешно, а в последствие се чувстват ядосани или разочаровани, че другия не ги разбира и не прави, това което очакват. Също така имат в голяма степен изопачено чувство за отговорност: Спасителят има тенденцията да е свръхотговорен (Твоите проблеми са и мои). Жертвата има тенденция да бъде слабо отговорна (Моите проблеми са и твои и очаквам да ги решиш). Между тях има голяма емоционална дистанция.
Излизане от порочния кръг
Оригинално се използва понятието Възрастен (Adult), който сега ще нарека Пратньора. Той е самият човек в своята същност, а не роля. Той е цялостен, проактивен, насочен повече навътре към себе си, отколкото навън, интересуващ се от себеразвитие. Такъв човек е извън клопката на триъгълника. Той казва: „Аз съм отговорен за това, което мисля, правя и казвам. Ако нещо ме тревожи, то си е мой проблем. Ако ти можеш да направиш нещо за моя проблем, то аз трябва първо да ти кажа, защото ти не можеш да четеш мислите ми. Ако ти решиш да не ми помагаш, то аз трябва да реша какво да предприема, за да си реша проблема. Съответно, ако нещо те тревожи – то си е твой проблем. Ако има нещо, което мога да направя – ти трябва да ми кажеш. И ако аз реша да не ти помагам – ти можеш да действаш, както намриш за добре. Това може да не е, както аз бих постъпил, но ти имаш свобода и аз не бива да ти я отнемам.“
И така при Партньора има яснота чий е проблема. Това е ключовата концепция, която двойките трябва да разберат, приемат и да се се стремят да следват. Това би било естествено взаимоотношение ако те не са семейство, а приятели, колеги и т.н. Това, че са семейство не бива да означава, че другия е отговорен за всичко, което се случва с нас. Още повече, че често хората живеят с модели от миналото и детството, когато партньора изобщо не е бил в живота им. Когато осъзнават чий е проблема – двойките могат по-лесно да избегнат отбранителното поведение, тревожността, контрола и манипулацията, типични за драма триъгълника. Партньорите не са заключени в роли и могат да бъдат автентични в емоциите и качествата си – и двамата могат да бъдат силни, искрени или пък да показват уязвимост и чувствителност.
След като осъзнаят порочния кръг на ролите и искат да бъдат себе си и равностойни партньори – двойките имат предизвикателства. Първо – рядко те чувстват необходимостта от тази промяна едновременно и вторият, който остава в триъгълника се стреми да запази старото статукво (особено типично при двойки със сериозни проблеми, свързани със зависимости и насилие). Дори и двамата да искат да излязат от триъгълника – то това не протича гладко, защото им е необходимо да развият нови начини, чрез които да изразяват загриженост, емпатия, съпричастност и подкрепа без непременно да очакват или извършават действията и стъпките вместо другия. Те със сигурност преминават през един нестабилен период на преход и трябва да се фокусират в равиването на нови умения и поведения: откритост, общуване, изслушване, идентифициране чий е проблема, даване на обратна връзка и др.