Много ми харесва, че на български имаме чудесна дума в превод на „vulnerability“. УЯЗВИМОСТ! Това е темата, която ме вълнува този месец. Тя е важна, специална и необходима ако сме тръгнали по пътя на промяната и развитието.

Много често уязвимостта се свързва с нашите слаби места и недостатъци, а при по-задълбочен анализ стигаме до това, което стои в основата й – срам и страх. Никой не се чувства комфортно със срама и страха и затова често ги изтласкваме или замитаме в ъгъла, както казваше една моя преподавателка. Има и куп други неща, които правим само и само да не покажем или да не потънем в тези чувства – ядем и пием повече, намираме си уж хобита и т.н, на въпроса „как си?“ си говорим за времето и какво правим, къде ходим, но не и какво чувстваме и т.н. Тоест ние се прикриваме, дори от себе си. Трудно се виждаме и почти не се оставяме да бъдем видяни.

Силно препоръчвам след като направите предложеното от мен упражнение да се наградите с  Тед видеото на Брене Браун, която споделя своите проучвания и открития за уязвимостта и осветлява нейния позитивен аспект – да сме автентични, смели, свързани и състрадателни към себе си и другите. Тя обяснява, че когато отхвърляме негативни емоции като страх, вина, срам, болка, заедно с тях отхвърляме и радостта, истинността, свързаността. А радост и свързаност чувстваш, когато си себе си, когато си разбран, чут и видян.

И така уязвимостта не е лошо нещо, което трябва да се преценява или критикува. По своята същност тя е нежна и затова трябва да се третира като специално съкровище. Не забравяйте, че всеки път, когато си позволим уязвимост, ще има съмнение и безпокойство. Това е добре. Неизвестността и тревожността са отличителни белези и на креативността.

Предлагам ви арттерапевтично изследване на уязвимостта в няколко стъпки.  Взаимствала съм някои неща от практиките на Лиса Митчъл, американка, Арт терапевт и Семеен терапевт.

 

Share to...