Наричаме природата майка, закрилница, водач, учител, лечител. И винаги имаме нужда от нея, както от близък човек. Природата не е само външна среда, тя е част от нашата вътрешна същност. Ние имаме вътрешна природа. Природата вътре и вън са много свързани и си помагат, подкрепят, подхранват се.
Този месец ти предлагам 3 неща, които можеш да направиш навън сред природата, без значение дали е на море, планина, на село или в парка. Не е нужно да се изпълняват подред. Може да си избереш коя практика те привлича. Може да ги направиш от любопитство или като лечителни практики. Разликата от обикновена разходка е осъзнатостта, с която те каня да подходиш.
1) Соло разходка
Избери си място сред природата по желание. Ако е по-малко познато и без много хора е за предпочитане. Дай си поне един час време.
Излез сам, без телефон и без никакъв багаж!
Наистина, остави чанти, раници. Вземи си само връхна дреха при нужда и то с възможност да я вържеш на кръста. Важно е да чувстваш ръцете си свободни и да не носиш нищо. Да си само ти, навън. Не се тревожи, че не познаваш терена или ще се изгубиш. Просто не отивай твърде надалеч в непознат район. Постави си намерение, че това е време за връзка: с теб самия, с природата, с духа. Важно е да не правиш стандартни неща – като снимки, слушане на музика или да си говориш с някого. Просто бъди, присъствай, наблюдавай, съзерцавай. Усещай какво се случва с теб. Kакви чувства минават? Kакво е да си сам без никаква вещ? Kакво виждаш, какво чуваш, на какво мирише? Докосвай дървета, ходи бос… посядвай тук там…разглеждай отблизо. Поговори на някое дърво, камък или цвете. Кажи му нещо за теб. Това са само предложения. Ти можеш да имаш твоята уникална соло разходка по твой начин. Когато се прибереш, може да запишеш някои мисли, чувства и впечатления.
2) Природна Мандала
Мандала е дума от санскрит и означава колело на живота. Мандалите далеч не са само индийски. Много племена, народи и култури имат такива изображения в различен стил. Те имат естетическа стойност, но и вплетен смисъл, символика и значение. Поради това, че имат център и завъртане около центъра действат увличащо, заземяващо, притихващо, центриращо или пък разгръщащо, разширяващо. Това са ефекти, за които човек не мисли и не цели докато прави мандала, но ги усеща.
Това е чудесна практика, която можеш да изпълниш сам, със семейството си или с няколко приятели (4-5 човека). Действа свързващо и сплотяващо. Нека всеки събере естествени материали, които го привличат – цветя, листа, камъни, шишарки, клечки и т.н.
Изберете равно място за мандалата
Съберете се всички там, всеки със своите материали пред себе си
Един човек обяснява трите основни принципа на мандалата:
– Един общ център
– Симетрия при подреждането
– Повторяемост на елементите
- Същият човек кани хората да участват в реденето като след старта никой не говори с думи. Поканата е хората да се наблюдават един друг и да си помагат и надграждат, приемайки творческото решение на другия.
- Нека един човек избере и постави нещо за център
Около центъра, всеки си намисля желание, за нещо или някого, на което да посвети заниманието. В името на кого/ какво ще участвам? Също може да си помисли за нещо, което има нужда да хармонизира и подобри в живота си. - Обявете начало, напомнете за тишината и помолете да има редуване един по един. Един човек слага свой предмет, друг след това продължава, следвайки 3те принципа, но и личната си интуиция и спонтанност. Никой не премества и не поправя. Мандалата се прави бавно и тихо, докато свършат всички материали. Може да се съберат и допълнителни при нужда за довършване.
- Може да се завърши с кръгче на споделяне около мандалата. Идеи:
– Нещо или хора, на които съм благодарен
– Какво или кой ме вдъхновява/ помага
– Чувство или впечатление в монента/ от преживяването
Мандалата може да се снима и се оставя сред природата.
3) Моето място
Избери си едно място/кътче навън, което можеш да посещаваш често. Ако е по време на почивка, избери го в началото, така че да можеш да се връщаш там поне още няколко пъти. Ако не ти хрумва веднага, кое е твоето кътче, остави се на спонтанна разходка, нека самото място намери теб. Извън почивката, която все някога свършва, потърси такова място в парк, горичка или местност недалеч от дома ти. Кътче, което да посещаваш веднъж седмично или когато можеш.
Почувствай мястото, увери се, че е твоето. Идеята е да можеш да го посещаваш периодично и да оставаш там поне 30 минути насаме. Няма конкретна препоръка какво да правиш там. Най-чудесно е да опиташ всеки път да нищоправиш поне 5-10 минути. Ама съвсем нищо! Други идеи: да си почиваш, съзерцаваш, правиш някоя любима медитация или опиташ медитация. Прекрасно е да пишеш в дневник или просто да пишеш. Разбира се можеш да четеш, рисуваш…неща които обичаш и които не са работа, която вършиш на други места.
Важното е да посещаваш мястото в периодично, да се усамотяваш там и да се довериш, че това кътче те подържа, зарежда, подхранва и възстановява, като една утроба.
