Юни месец e, средата на годината. Преди да сме се отпуснали по плажовете или поели по планините можем да си обърнем внимание на това как общуваме. Този месец няма да ви занимавам с терапевтична техника, за да си починем малко. Изключително харесвам метода за ненасилствена комуникация и ще ви представя него. Той е добре познат световно, модел измислен и описан от Маршал Розенберг още през 60-те години. Има много видеа и материали в мрежата. Моята цел е да ви разкажа защо е ценен, да ви представя накратко стъпките и да ви поканя да пробвате да се изказвате по този начин. Като всяко умение изисква малко усърдие и постоянство, но ще се изумите до какви чудеса може да доведе този тип общуване, дори и без непременно събеседника ви да е запознат. Нали знаете, най-важно е да започнем от себе си и ние лично да се усъвършенстваме без непременно да го изискваме от другите.

Насилствена комуникация (НК)

Първо ще изясня какво се смята за насилствена комуникация. Тя включва обиди и заплахи, но също така оценки и осъждания, обвиняване, интерпретации или принуждаване в опита да си проправим път в дадена ситуация. Често води до неразбиране, неудовлетвореност, болка и разногласия. За съжаление това е предимно начина, по който общуваме днес вкъщи, на работа, навън. Този тип общуване пречи на връзката ни със себе си и другия и води до гняв, срам, вина, депресия и в крайни случаи до емоционално или физическо насилие.
Много от нас са научени да изразяват чувствата си по отношение на това, което друг човек ни е ‚направил‘. Например „Ти ме обиди“ или „Не ме разбираш“ или „Не се съобразяваш“. Само че с този изказ ние не кзваме как се чувстваме въщност. За съжаление, рядко поемаме отговорност за собствените си чувства и нужди, често дори сами не ги разпознаваме.
По-голямата част от хората несъзнателно използват насилственото общуване. Никой от нас уж не иска да съди, унижава или манипулира други хора, но на практика го правим, защото никой не ни показал друг начин. Слушането, емпатията, разбирането са умения, които не са залегнали в училищната програма.

Ненасилствена комуникация (ННК)

Другото й име е състрадателна или съзнателна комуникация. Тя е изразяване, което включва яснота, емпатия, отговорност, добронамереност. Последната книга, преведена на български се нарича ‘Комуникация без агресия“. Говорим предимно от първо лице единствено число, т.е. „Аз…“  и изясняваме какво наблюдаваме в реалността, какви емоции изпитваме във връзка с това, съответно от какво се нуждаем и какво искаме от себе си и другите. Това не е метод, който може да се прилага само за разрешаване на конфликт или сложна ситуация. Приложим е наистина и в ежедневното общуване и във формална и неформална обстановка.  За мен лично огромната ценност е ако се научим да общуваме така с партньора и семейството си.

1. Наблюдения/ факти

Описвам това, което виждам, чувам, помня без да го интерпретирам и оценявам. Изреждам фактите и очевидното. Обикновено тук говорим с преценки и генерални заключения за другия (Ти…)

(НК) Писна ми от твоята несериозност и други ангажименти. Телефона и компютъра са ти по-важни от мен и семейството за пореден път.

(ННК) Събота е, виждам че си на компютъра и водиш чатове и разговори. Не знам дали са служебни и спешни, но изпускаме срещата за разходка в планината.

2. Чувства/ емоции

Как тези факти ме карат да се чувствам. Какво изпитвам във връзка с това, което наблюдавам. Навикът ни е да казваме какво мислим, а не какво чувстваме.

(НК) Мисля, че е крайно време да престанеш да си носиш работа вкъщи и да ме пренебрегваш. Дали колегите ти го правят? Едва ли! Или го правиш нарочно да ме дразниш или не си организиран!

(ННК) Чувствам се подразнена и пренебрегната. Също съм изнервена, защото изпускаме срещата и не знам дали наистина искаш да излезнем.

3. Нужди/ ценности

Какви нужди и ценности стоят зад моите чувства? Какво ми е необходимо всъщност? Обикновено комуникацията или вече е спряла до тук или сме като бомба със закъснител и намесваме и стари ситуации. Или съвсем пропускаме този етап и отиваме на стъпка 4, където поставяме ултиматуми.

(НК) Не ти е за първи път. То да имаше веднъж да се оправим и тръгнем на време като бели хора. Или ще си цъкаш игрички, или ще си чатиш или ще имаш работа…

(ННК) Имам нужда от разнообразие и зареждане сред природата. И от споделено време и общуване с теб и с приятели.

4. Желание/ позиция/действие

Да заявя ясно и открито какво искам в момента или как ще отговоря на нуждата си/ това, което е важно за мен. Правя го с емпатия, зачитане на личността на другия, без да нападам. Обикновено поставяме ултиматуми или искаме обещания.

(НК)Аз тръгвам, ти прави квото щещ! Ясно е колко ти е важна връзката ни! Крайно време е това да се промени! Не може повече така! Избираш нас или телефона си!

(ННК) Аз бих искала да излезна, а най-много да  излезнем заедно! Ще ми помогне ако ме предупреждаваш по-отрано, когато имаш нещо спешно и непредвидено или ти се прави друго.  

Тъй като това е техника за общуване, тя не идва от самосебе си. За да я пробвате , можете да си спомните някоя ситуация и да опитате да си помислите или разпишете, какво сте казали и как би звучало на езика на ненасилствената комуникация. Аз го правя като си разделя един лист на 4 квадранта и пиша във всеки от тях. Когато предлагам на клиенти да минем през стъпките, най-често получавам обратна връзка, че имат прозрение как често изобщо не отчитат конкретното чувство, то сякаш автоматично те управлява. Как чувствата и нуждите са свързани и нуждите обикновено са за нещо по-дълготрайно, важно и устойчиво, което е и отвъд сегашната ситуация. Или че понякога удовлетворяването на истинската ни нужда изобщо не е свързано с човека или ситуацията в момента, а е нещо, за което трябва да се погрижим по принцип.

Най-свежият опит е да опитате да разговаряте така в нова или текуща ситуация. Възможно е да не минете всички стъпки, но поне да започнете с първите две: наблюдения-чувства. Моделът може да изглежда дълъг или леко изкуствено казан, но това е за да имате по-ясен пример. Всяка стъпка може да е само от едно кратко изречение и също така общуването е диалог преди всичко. Тоест понякога между стъпките говори и другия човек и не е нужно да го издекламираме цялото.

Представих ви модела предимно през фокуса на изказването и това да се научим да говорим с АЗ послания ( за себе си). Именно това е ненасилственото – даваме повече информация за себе си и има по-голям шанс да бъдем разбрани. Когато говорим с ТИ послания, другия обикновено се чувства нападнат и се отбранява вместо да сподели и той какво наблюдава, чувства, има нужда.
Моделът е чудесен и от страната на слушането. Отваряме ухото си да чуем другия какво е видял, чул, чувства, нуждае се… И не е нужно събеседника дори да знае за модела, ние можем да задаваме такива въпроси, че да му помогнем да се изрази ненасилствено. Добре, ти какво всъщност виждаш в ситуацията? Това как изглежда за теб и какво усещаш? От какво имаш нужда? Какво би ти помогнало? Какво би искал да стане, да направиш, да се случи? Аз как мога да допринеса?

В заключение споделям, че самият създател Маршал Розенберг казва, че ненасилствената комуникация не съдържа нищо ново. Тя се основава на исторически принципи за ненасилие, състрадание, съзнателност и език. Ние инстинктивно знаем колко е хубаво и необходимо да се свързваш автентично с друго човешко същество.

Share to...