Project Description
Как протича една сесия? Какви теми мога да разгледам?
Една сесия или консултация обикновено е с продължителност между 60 и 90 мин. Тя се случва на място в моето пространство в Бургас или София или по телефон или друга медия. Обикновено най-първата среща винаги е на живо и има опознавателна цел и за двете страни.
Ако вие сте българи в чужбина е напълно възможно да провеждаме всички сесии дистанционно чрез избрана онлайн медия. Моето желание е да ви подкрепя на роден език и достъпна цена. Разработила съм подход и упражнения, които са успешни в този формат.
Няма ограничение за вашите теми и предизвикателства.* За ваше удобство изреждам някои, но списъкът не е изчерпан:
- партньорски и семейни отношения
- трудности с децата
- проблеми в работата
- стрес, бърн-аут, преумора
- потиснатост, загуба на цел и смисъл
- търсене на призвание, мисия, кауза
- житейска промяна и вземане на важни решения
- криза, загуба на близки
- творческа енергия и себеизразяване
- страхове, фобии, емоционални блокажи и др.
*По закон психологичната консултация изключва работа с тежки психични болести и състояния. Понякога е възможна подкрепа съместно с психиатър и лечение с медикаменти. Всеки случай изисква специален подход.
Нужна ли ми е консултация наистина?
Първата стъпка е да се обадиш да си запазиш час за среща. Забелялаза съм, че именно тя е най-трудната за много хора. Обикновено е много дълго отлагана във времето, опитани са съвети, четени са книги за самопомощ, проблемът е въртян в главата до изтощение. Хората се притесняват да посетят психологична консултация на първо място заради срама и кaкво ще си помислят другите; на второ – заради погрешни представи и клишета от филмите; и на трето поради такива нормални неща като незнанието какво да очакваш, дали ще попаднеш на добър, трудността на ситуацията, дали сте мъж или жена и съответно пола на консултанта, дали ще бъде дълго, протяжно и скъпо и т.н. Ами разбирам ви много добре, защото аз се чувствам по същия начин, когато ми се налага да избирам и постетя лекар. Обществото ни като цяло е загубило доверие в специалистите. Много по-лесно се ходи при народни лечители, гадатели, астролози и други алтернативни методи. Според мен едно от предимствата на последните, е че повечето са запазили човещината си.
Точно така освен ескпертиза, ние търсим човещина: да бъдеш чут, уважен, приет и неосъден въпреки трудностите и всичко, в което си сгафил. Това е първоначалната цел на психолог-консултанта – да създаде условия човека да се почувства сигурно, да се довери.
И така ако се върнем към първата стъпка – впечатлението ми е, че за повечето клиенти всичко след нея обикновено е неочаквано по-лесно, приятно и безопасно. Оказва се, че не е никак страшно да поговориш с психолог, а даже е интересно и вълнуващо, когато се използват и различни методи освен говорене (фигури, снимки, движение, смяна на места,писунка, визуализация и т.н).
ПОКАНАТА ми е да не отлагате. Понякога дори само едно посещение е напълно достатъчно за хората. Обикновено дълго отлаганите проблемни ситуации водят до по-тежки емоционални и психични състояния и е необходимо повече време за възстановяване.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
Започнах да се срещам с Деси в много труден за мен момент с поставена сериозна диагноза.
В началото започнахме плавно, малко по малко. Благодарение на нея за първи път в живота си започнах пътуването навътре към себе си. Темите, които разглеждахме и активностите към тях, всеки път бяха индивидуално подбрани и свързани с разговорите ни. Арт терапията ми помогна много. Сядайки пред белия лист, изливах всички свои емоции, чувства, страхове и притеснения, като по този начин опознавах себе си все повече и повече.Повече от година по-късно, обръщайки се назад си давам сметка, че пътят е бил правилно и ясно структуриран, водещ към конкретна крайна цел. Тази крайна цел за мен беше изключително неясна, но Деси ме водеше към нея от самото начало без напрежение, като невидим ангел – пазител. Всички случаи, в които се чувствах объркана и изгубена, Деси беше там, за да ми покаже отново светлината и да ми върне вярата в себе си.
Ще споделя какво се случи с мен през метафора. В университета като спорт избрах плуване и две години два пъти седмично правех тридесетина дължини на басейна. Това обаче така и не ми помогна да превъзмогна страха си от водата и дълбокото. Това доста силно усетих на една конференция в Созопол на едно корабче, когато реших да поплувам в открито море. Безмалко не си заминах заради психиката ми, която ми дръпна юздите в лош момент. Трудно ми е да си представя как в случая някой би ме посъветвал да ходя в басейна четири пъти седмично и да подобря издръжливост, дишане, задържане на дъх. Промяната би дошла не ако плувам по-добре, а ако превъзмогна страха от водата и това е видно и за петгодишно дете. В живота си обаче си бях поставил цели, до които за да доплувам трябваше да мина през Дълбокото. И колкото и да се опитвах потъвах прекалено рано и се връщах в басейна да тренирам и при следващия опит пак потъвах рано.
Е, Деси ми помогна да осъзная какво е Дълбокото, защо потъвам и какво мога да правя, за да свикна с него. В момента плувам без дъно!